Ermittlung der Fernsehgebühr.

Wir plädieren für:

1. Stärkere Rechtsverbindlichkeit der KEF Entscheidungen.

Argumentation: Die Komission wird auf das Governance Prinzip gebaut, wobei 15 verschiedene Sachverständige aus allen Regionen Deutschlands sich auf den Runden Tisch setzen um das Finanzbedarf zu überprüfen. Zwar sind die Mitglieder von den jeweiligen Ministerpräsidenten genannt, ihre Professionalität und Expertenwissen gewährleisten eine gewisse Zuverlässigkeit der getroffenen Entscheidungen. Die erlaubten Abweichungen seitens der Ministerpräsidenten sind dagegen als riskant zu bezeichnen, da sie ganz leicht eine populistische Motivation erwerben können. „ Wir senken die Gebühren, um dem Volk finnaziell zu entlasten.“

2 Eine Indexierung findet schon statt:

http://www.ard-werbung.de/showfile.phtml/conrad_3-2004.pdf?foid=10363 Bericht der KEF Vorsitzender.

Argumente für die Abschaffung der Werbung wurden schon öfters gebracht:

Auf Bitten der Rundfunkkommission der Länder hat die Kommission die im 12. Bericht vorgelegte

Darstellung der Auswirkungen eines Verzichts der öffentlich-rechtlichen Rundfunkanstalten auf

Werbung und Sponsoring aktualisiert (vgl. Bd. 2, Tzn. 312 ff.). Für die Gebührenperiode 2005-2008

ergäbe sich die Notwendigkeit eines Ausgleichs durch einen Gebührenzuschlag von 1,42 Euro,

wovon 1,24 Euro auf Werbung und 0,18 Euro auf Sponsoring entfallen. Der Betrag von 1,42 Euro

verteilt sich auf 0,95 Euro bei der ARD und 0,47 Euro beim ZDF.

KEF 15. Bericht

Ausführlich darüber:

http://www.kef-online.de/inhalte/bericht15/kef_15bericht_band2.pdf s11

3 Einbeziehung von Verbraucherschutzrepräsentativen

Dafür muss Punkt 4 von § 4 des Rundfunkfinanzierungsstaatsvertrags geändert werden. Er definiert die Zusammensetzung der Mitglieder der Kommission. Die Einberufung eines zweiten Technik Experten scheint im Kontext der vorschreitende Digitalisierung und die enorme Kosten die damuit zusammenhängen mehr als empfehlenswert!

http://www.kef-online.de/inhalte/bericht15/kef_15bericht_band1.pdf s 156

Време Разделно..

*Пролетта дойде..къде си бе мом4е..? В очакването некое друго пар4е, лири4еския герой от песента на ъпсурт определено забравя нещо: А именно да настрои часовни4ето с един час напред.*Нееекааааа..неккаааа да е лято*
Идва лятното време.. а колко от вас знаят от чий зор аджеба се въвежда то?
Имате на разположение три отговор4ета:

а) за да могат европейците (и другите балами) да стават по рано и да работят по дълго на полето?
б) за да си лягаме по рано и да пестим електричество
в) за разнообразие.

Използвайки метода на дедуктивния синтезис *3 в 1* би трябвало да отсеете един верен отговор. напънете се. На читателите със идеен запек бих препоръчал следната статия:

http://www.capital.bg/show.php?storyid=323883

Капиталчовците просто знаят как да обясняват света..статията е поучителна и отговаря на много въпроси, типични за буден първокласник.

В Хармония с картинката, темата и музикалният постмодернизъм на блога, завършваме със подобаващ цитат:

Every year is getting shorter, never seem to find the time

Plans that either come to naught or half a page of scribbled lines

Hanging on in quiet desperation is the english way

The time is gone, the song is over, thought Id something more to say


*Боже, боже..колко мъка има по тоя свят, боже..*
п.с: Устата обмисля да интерпретира горната строфа музикално!

утрото

Отваряш оченце..после друго. Утрото те заварва в рутинното хоризонтално положение. Погледът ти се разхожда замаян по тавана, докато се опитваш да преровиш съня си. Заключенията, до които си достигнал в РЕМ състоянието си, губят постепенно своята достоверност и убедителност. До обяд ще си ги забравил.
Утрото е преходът. А твоята реакция?
Можеш да да станеш и да полееш цветята, да поговориш с тях и да ги попиташ как им се харесва слънцето днес. Или да разкажеш на съседа от долният етаж до какви точно умозаключения си стигнал в съня си, преди да си ги забравил или обезценил, да го попиташ за мнението му докато е още сънен и да му пожелаеш един безболезнен преход към ежедневието. Целувката е символична, но не задължителна.
Вместо това ставаш и се насочваш несъзнателно към географския център на съвременното си битие.Натсискаш копчето и милиони електрони се вливат в безчуственото тяло на твоя неотлъчен приятел. Той е ЧИП, а ти си Дейл.
(дано сте гледали неделните дестки по Канал1). Вторачваш се в него, прозрачен и огледален . ЧИП е твоето утро. ЧИП е твоят преход. Преходът към...не се сещам, пък и е прекалено лично..
Опа...Стана 12:47. Вече е обяд а така ми се искаше да разкажа на някой какво съм сънувал..Нищо друг път.
А вие утре като се събудите: изЧИПкайте се!

Начало.

Началото...
...може и без драмтизация. Нито епично, нито трагично(да се надяваме)
По-скоро сухо. Сухо като вино. Тръпчиво.
Или пък сухо като дата...Ммм да. Дата.

28 февруари
Спомняте ли си казуса за бедните деца родени на 29ти? Педагогично драматизиран в старите соц-учебници за подготвителен клас на английските гимназии?

Седнала е Мери на стълбите и плаче. Идва любопитния чичко Браун (aka Mr.Brown) и подпитва за първопричината на сълзите. Оказва се че "Poor Mary" има рожден ден на 29ти февруари и респективно може да празнува веднъж на 4 години...Кофти.

На 10 годинки историята ме трогна токолва много че я помня и до днес. Освен състрадание изпитвах и скрито задоволство. 4е не съм от прецаканите...Роден съм на 1ви Март и мога да си празнувам всяка година. Дори и невисокосните!
Родителската митология възпява усилията на майка ми по време раждането . Борила се е "мъжки" за да устиска пръкването ми до свещенната дата: 1ви Март
Да. Втора дата. Достатъчно за да стане едно начало съвсем сухо. По-сухо от гледането на филм за пустинни кервани слд 5 часово мачле на площадката пред блока. Примерът за тръпчивото вино го забравяме. Прекалено благороден е за да звучи конкретно. Мачлето си е добра метафора. А за момичетата...народна топка. Или както гореспоменатите соц-педагози обичаха да превеждат: National Ball. Риспект!
Та така драги ми читателю, потребителю, блогърю или както ти харесва, в горните редове, въпреки сухостта им успя да се промъкне един единствен факт: Утре имам рожден ден.
Ставам на 24 и отдавна не мисля за календарните корабокрушенци от 29ти февруари. Мисля за себе си.
Мисля за сатурнови дупки.
Що е то Сатурновата дупка и има ли тя почва у нас ?
Майка ми я определя като криза на идентичността непосредствено в дните преди рожденния ден. Има ли я? Вас питам. Родените на 29ти да си мълчат. Липсва им жизнен опит.
Терминът звучеше доста научно от устата на майка ми. Когато бях малък: Днес когато съм голям, се опитах да проверя дупката и нейната истинност...някъде там в цифровия космос:
"За съжаление нямаше пълни съвпадения със заявката ви.." изписва бългаската Wikipedia в поредния си пристъп на дигитално състрадание.Търсих и на други езици: Saturn Loch, Saturnhole, Il Buco di Saturn..Нанайси...Дали я има не мога да ви кажа.
Харесва ми обаче Метафората. Какво по добро време да започнеш блог от последния ден на сатурновата ти дупка.Взимай пример читателю!

Сатурн
Ха! Когато говорим за Сатурн това е определено едно от последните изображения, с които човек би асоциирал с планетата. И с право. Тук става въпрос за Модел на Атари от 90те. Спомняте ли си обаче времето когато компютрите бяха далече от нас и когато телевизионните игри с двуизмерни 16 цветови квадратоподобни фигурки опитомяваха въображението на подрастващите? Та там имаше едно състезание с коли! Една от пистите беше по Обръча на Сатурн...
Болидите си вървяха съвсем нормално, въпреки че обръча по презюмпция е създаден от газове. На един средностатистически джиткач, какъвто определено бях, този парадокс не би направил огромно впечатление. Не ви ли прилича обаче леко на блогосферата...Хем я има, Хем я няма. Ама я се опитай да го обясниш на болидите:)
Е? За какво ще си пишем тук? Днес не знам. Утре (24) когато вече не съм млад и глупав, ще го раздавам по конкретно. Дотогава умната и..запалете по една свещичка за недоразбраните рожденници от 29ти, за хората които тепърва навлизат в сатурновите си дупки и за тези които никога не се карали двуизмерна формула по орбитата на една далечна планета..
Пак станаха много молитвите. А восъкът капе и не прощава...