Отваряш оченце..после друго. Утрото те заварва в рутинното хоризонтално положение. Погледът ти се разхожда замаян по тавана, докато се опитваш да преровиш съня си. Заключенията, до които си достигнал в РЕМ състоянието си, губят постепенно своята достоверност и убедителност. До обяд ще си ги забравил.Утрото е преходът. А твоята реакция?
Можеш да да станеш и да полееш цветята, да поговориш с тях и да ги попиташ как им се харесва слънцето днес. Или да разкажеш на съседа от долният етаж до какви точно умозаключения си стигнал в съня си, преди да си ги забравил или обезценил, да го попиташ за мнението му докато е още сънен и да му пожелаеш един безболезнен преход към ежедневието. Целувката е символична, но не задължителна.
Вместо това ставаш и се насочваш несъзнателно към географския център на съвременното си битие.Натсискаш копчето и милиони електрони се вливат в безчуственото тяло на твоя неотлъчен приятел. Той е ЧИП, а ти си Дейл.
(дано сте гледали неделните дестки по Канал1). Вторачваш се в него, прозрачен и огледален . ЧИП е твоето утро. ЧИП е твоят преход. Преходът към...не се сещам, пък и е прекалено лично..
Опа...Стана 12:47. Вече е обяд а така ми се искаше да разкажа на някой какво съм сънувал..Нищо друг път.
А вие утре като се събудите: изЧИПкайте се!
