Начало.

Началото...
...може и без драмтизация. Нито епично, нито трагично(да се надяваме)
По-скоро сухо. Сухо като вино. Тръпчиво.
Или пък сухо като дата...Ммм да. Дата.

28 февруари
Спомняте ли си казуса за бедните деца родени на 29ти? Педагогично драматизиран в старите соц-учебници за подготвителен клас на английските гимназии?

Седнала е Мери на стълбите и плаче. Идва любопитния чичко Браун (aka Mr.Brown) и подпитва за първопричината на сълзите. Оказва се че "Poor Mary" има рожден ден на 29ти февруари и респективно може да празнува веднъж на 4 години...Кофти.

На 10 годинки историята ме трогна токолва много че я помня и до днес. Освен състрадание изпитвах и скрито задоволство. 4е не съм от прецаканите...Роден съм на 1ви Март и мога да си празнувам всяка година. Дори и невисокосните!
Родителската митология възпява усилията на майка ми по време раждането . Борила се е "мъжки" за да устиска пръкването ми до свещенната дата: 1ви Март
Да. Втора дата. Достатъчно за да стане едно начало съвсем сухо. По-сухо от гледането на филм за пустинни кервани слд 5 часово мачле на площадката пред блока. Примерът за тръпчивото вино го забравяме. Прекалено благороден е за да звучи конкретно. Мачлето си е добра метафора. А за момичетата...народна топка. Или както гореспоменатите соц-педагози обичаха да превеждат: National Ball. Риспект!
Та така драги ми читателю, потребителю, блогърю или както ти харесва, в горните редове, въпреки сухостта им успя да се промъкне един единствен факт: Утре имам рожден ден.
Ставам на 24 и отдавна не мисля за календарните корабокрушенци от 29ти февруари. Мисля за себе си.
Мисля за сатурнови дупки.
Що е то Сатурновата дупка и има ли тя почва у нас ?
Майка ми я определя като криза на идентичността непосредствено в дните преди рожденния ден. Има ли я? Вас питам. Родените на 29ти да си мълчат. Липсва им жизнен опит.
Терминът звучеше доста научно от устата на майка ми. Когато бях малък: Днес когато съм голям, се опитах да проверя дупката и нейната истинност...някъде там в цифровия космос:
"За съжаление нямаше пълни съвпадения със заявката ви.." изписва бългаската Wikipedia в поредния си пристъп на дигитално състрадание.Търсих и на други езици: Saturn Loch, Saturnhole, Il Buco di Saturn..Нанайси...Дали я има не мога да ви кажа.
Харесва ми обаче Метафората. Какво по добро време да започнеш блог от последния ден на сатурновата ти дупка.Взимай пример читателю!

Сатурн
Ха! Когато говорим за Сатурн това е определено едно от последните изображения, с които човек би асоциирал с планетата. И с право. Тук става въпрос за Модел на Атари от 90те. Спомняте ли си обаче времето когато компютрите бяха далече от нас и когато телевизионните игри с двуизмерни 16 цветови квадратоподобни фигурки опитомяваха въображението на подрастващите? Та там имаше едно състезание с коли! Една от пистите беше по Обръча на Сатурн...
Болидите си вървяха съвсем нормално, въпреки че обръча по презюмпция е създаден от газове. На един средностатистически джиткач, какъвто определено бях, този парадокс не би направил огромно впечатление. Не ви ли прилича обаче леко на блогосферата...Хем я има, Хем я няма. Ама я се опитай да го обясниш на болидите:)
Е? За какво ще си пишем тук? Днес не знам. Утре (24) когато вече не съм млад и глупав, ще го раздавам по конкретно. Дотогава умната и..запалете по една свещичка за недоразбраните рожденници от 29ти, за хората които тепърва навлизат в сатурновите си дупки и за тези които никога не се карали двуизмерна формула по орбитата на една далечна планета..
Пак станаха много молитвите. А восъкът капе и не прощава...